Големият български народопсихолог Иван Хаджийски

Иван Хаджийски е български социален психолог и публицист. За десет години  той написва 4 книги и над 20 студии и статии, които дават основание да бъде смятан за един от основоположниците на българската социология. Социологическите му изслед

През 1931 година провежда социологическа анкета сред троянски занаятчии, която използва в по-късните си публикации.

През 1933 година Хаджийски издава на собствени разноски първата си книга, „Авторитет, достойнство и маска“, а през 1936 година – „Любов и брак“, която подписва с името Иван Минков.

От 1937 до 1942 година Хаджийски сътрудничи на списание   „Философски преглед“, където публикува група студии, издадени след смъртта  му  под общото заглавие „Оптимистична теория на нашия народ“.

От 1936 година  Иван Хаджийски започва да обикаля България пеша и на колело. В резултат от изследванията при обиколките си, той подготвя издаването на фундаменталното си изследване „Бит и душевност на нашия народ“, което самият той определя като труда на живота си: „Изпълних дълга си към литературата с написването на това изследване. Мога да не пиша нищо повече. Това е моят живот.“ Първият том на книгата е издаден през 1940 година, вторият – през 1945 година, а третият е изгубен в края на 40-те години без да бъде публикуван.[

През 1943 година  той е мобилизиран в армията. По време на службата си  в  Гърция, Хаджийски довършва в ръкопис третия том на „Бит и душевност”. След 10 януари 1944 г. семейството е евакуирано в Кнежа.

Хаджийски участва във войната срещу Германия като доброволец – военен кореспондент при щаба на Втора българска армия. Поверява ръкописа за съхранение на командира на армията генерал-майор Станчев.

На 4 октомври 1944 година  Иван Хаджийски загива като разузнавач на кота 807 на връх Висока чука в Сърбия при сражение с елитната хитлеристка СС-дивизия ‘Принц Ойген. След войната, генерал-майор Станчев предава ръкописа на съпругата му, която го депозира  в издателство „Хемус”. Оттам  той изчезва безследно при национализацията през 1947 г. Текстът е частично  възстановен от дъщерята  Мария Хаджийска по 200 страници стенографски записки.

Хаджийски е погребан в Троян. На Хаджийски посмъртно е присъдена наградата „Златен знак с лента“ от Института по социология при БАН - „За изключителни заслуги и изключителен и оригинален принос към българската социология“. Днес неговото име носят: Институт за социални ценности и структури в София, училища в Троя и София. Община Троян учредява национална награда „Иван Хаджийски“ за принос в народопсихологията и социологията.